Вярна
Нима? Нима си изненадан? Нима на плоските лъжи, в капана прозрачен си попаднал и демонстрираш ми влажни очи? Нима си вярвал, че съм твоя и че ми даваш онова, желание за чужди дето трови? Нима и за...
View ArticleЛили и мъжът от покрива
18:30 Lilly: Здрасти, какво става? Минута, две, три четири… Лиляна потропваше нервно с пръсти до клавиатурата. Не й беше ясно защо по-дяволите му отнема толкова време, да й отговори нещо, след като на...
View ArticleЕос с мен не върви
Очите ми лъжат. Недей да се взираш. Не са път за ничия душа. В мен пътища няма. Все безкраи намираш, а те се преливат в огън, мрак и мъгла. В мен пътища няма. Аз до нищо не водя. Изгубвам всички мои и...
View ArticleСиметрала
Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. И ще се опитам да не плача, някога, когато осъзная, до теб, че се чертая, но обаче мога да съм само симетрала....
View ArticleУсмивка
Такъв фатално идеален, с усмивка, колкото света, няколко щипчици нахален, но с тонове грееща душа… Рисуваш по мен весели въздишки и дишането в миг се учестява като се смееш. И топят се всички, дето...
View ArticleТопли очи
Очи със цвят на полунощ… Запомни ли цвета на кадифето, в маслинено тъмен разкош, и в аромата на кафето? Очи със щрихи от пръстта, или от бурни океани, смутили пламъка на свещта… Цвят на бездни,...
View ArticleДа се преоткриеш в Рим
Младен се огледа самодоволно в огледалото и се усмихна. Той беше от еднo малко, забравено от Бога село, чиито жители се вълнуваха само от посевите си и животните, които отглеждаха. Бащата на Младен цял...
View ArticleДостатъчно…
Не си ми дал достатъчно, а може би пък аз сънувам твърде вятърно. Донеси ми захлас, но някак, между бризовете много се протри и бавно се изнизваше. Ти не видя дори… Не беше там достатъчно, а може би...
View ArticleПринцове на сумрака
Видях те… Там някъде, в сумрака, където се пресичат много светове, където всички нещо чакат, забравили да вървят напред. Видях те… И остатъци от Слънцето блестяха още в твоите очи, макар отдавна да...
View ArticleЗабрави си нещо
Забрави си нещо в мене, моля те! Дали погледа на изморените очи, дали обръщение, с което на мен говориш, дали въздишка, когато мълчиш… Забрави си в мене американския акцент, забрави потръпването от...
View ArticleМоя звезда
Живях из хиляда небосвода, приземих се на много звезди, и търсих дух, безразсъдно свободен, копнян, но неопитомим. И намирах… И в тях се преливах, и губих се из техните вселени, и след всеки,...
View ArticleДнес есен няма
На пръсти стъпва, едва се прокрадва, една-едничка малка пеперуда, която на дъги се радва и от пепелта изравя лудост. На пръсти зората изгрява, изпод пластовете урагани, и с шепот ме зашеметява. Нишки...
View ArticleПо вода
До тебе ми е толкоз непонятно кой вятър точно искам да ме вее, да пилее, да върне ли обратно, да ни смрази, или да спре, за да се сгреем. До тебе ми е някак непознато, по кожата не зная как да пиша и...
View ArticleСветулка
Свети ми. Тихо и потайно. Свети. Ей тъй, само на мене. Омръзва мрачната безкрайност, омръзва да царуваш в непрогледие. Свети ми. Със онез лъчи, които друг няма да види. Пиши по моите очи. Искри ми,...
View ArticlePhoto Friday: Vacation Snaps
My son and my niece last August. Photo taken by my sister Borislava Braicheva. More Vacation Snaps interpretations here.
View ArticleДа остана ли влюбена в теб завинаги?
Към мен ли вървиш? Затова ли лампите проблясват като пред токов удар? Това аларма за опасност ли е? А значи ли, че в края ще ме смениш със друга? А аз дали преди теб други съм искала – има ли значение...
View ArticleЗабрави ли Лилит?
Затвори очи. Спомни си. Помниш ли моите очи, когато, изчистена от мисли, изгарях между твоите стени? Помниш ли как нямаше въздух, как нямаше никой, освен нас и сякаш света ни бе откъснал от себе си? И...
View ArticleТам съм, ти къде си?
Там съм, измежду всичкото останало. Една от многото звезди в нощта ти. Там съм. Чакам да спре да те няма и все се опитвам да вляза в съня ти. Там съм. Дорисувам лилавото в залеза, а ти все се...
View Article