Видях те… Там някъде, в сумрака,
където се пресичат много светове,
където всички нещо чакат,
забравили да вървят напред.
Видях те… И остатъци от Слънцето
блестяха още в твоите очи,
макар отдавна да беше отлъчен
от света на утрото и следдъждовните дъги.
Видях те… И се разбиха секундите.
И образът ти в мене се преля.
И днес те виждам, искрящ и пречупен.
И в океана още ровя за твоята ръка.
И някак си тъй трудно се преглъща,
че себе си все някак си спасявам
и все в света на обречените принцове се връщам,
но ръцете им да хвана, преди да се удавят, не успявам.
Видях те… И в мене запечатах
онази твоя такава усмивка,
която крие, че гаснеш и търси да върне Слънцето обратно.
И остана в сумрака… Насън ще се връщам да те искам.
24.03.2010г.
гр. Сан Фернандо
автор: Събина Брайчева
photo: Nieznane sny by Witek Kurowski
