Затвори очи. Спомни си.
Помниш ли моите очи,
когато, изчистена от мисли,
изгарях между твоите стени?
Помниш ли как нямаше въздух,
как нямаше никой, освен нас
и сякаш света ни бе откъснал
от себе си? И някъде, без глас,
пееше мъничка вселена,
която рисувахме с ръце.
Като в Еден, след сътворение,
забравих там онуй сърце,
което се сля със чистотата.
Кой там сега ще гравитира?
Щом съм обратно, на земята,
кой в рая мой покоя си намира?
Откри ли онази своя Ева,
която давиш в звездните очи?
Ще бъде ли вечността за нея,
щом вече забравил си Лилит?
25.06.2016г.
гр. Сопот
автор: Събина Брайчева
photo by Pinterest
