Не искам да светя над синевата,
не искам ореоли и крила,
не искам да съм звезден отпечатък,
не искам да раздирам небеса.
Не искам скиптър и корона,
не искам ветровете да владея,
не искам облаци да гоня
и над безкрайност да се смея.
Искам да съм най-обикновена.
Tам някъде, до тебе, да лежа,
да спирам да дишам, когато гледаш в мене,
да се прераждам, щом докоснеш ме с ръка,
да онемявам, щом чуя дъха ти,
да се пречупвам, когато не си до мен,
да се влюбвам наново милиони пъти,
когато ме целуваш, най-обикновено.
02.05.2015г.
гр. Сопот
автор: Събина Брайчева
photo: Pinterest
