Една съм… Твърде уникална,
и никога не съм била на място.
Една съм… Болезнено специална
и до безрасъдност самоопасна.
Една съм… Принцеса на мъглите си,
заключена в замъци мистериозни,
разцепила с меч обичането
и заслепила всичко с експлозии фамозни.
Една съм… Ала ти си по-единствен,
откривам всички мои музи, вградени в теб,
и стихове, рисувани за времена убийствени,
оживяват и ме отнасят напред,
далеч от лабиринти полунощени,
но недостатъчни да не се намеря,
далеч от клади, овъглено безпомощни,
но недостатъчни да изгорят душата в мене.
Далеч сме, там някъде в сумрака
и вече не нося амазонска корона,
и вече не погребвам мъже нечакани.
До теб се разпадам, в невъзможни стонове.
И когато всички песъчинки от часовника старинен
преминат през телата ни и пак на две ни разцепят,
не ме връщай по пътя към мойто коронено минало.
След теб ще съм отломка, не сумрачна принцеса.
04.11.2009г.
гр. Плая Дел Инглес
автор:©Събина Брайчева
photo: internet
