Звездите на моето небе
Черната дупка видяха.
Не, не която и да е,
а тази, дето си е тяхна.
Тази, дето ги засмуква,
изважда всеки техен атом,
ядрото им, за да напука.
А после тръгва, някъде нататък,
да взривява чужди вселени.
Звездите светят, бледи и сами,
бленувайки за черни вени,
за пукот, за трошене и за вик.
Звездите светят и без нея.
Но след ери, две или три,
галактика им тя ще намери,
с блясъка им да се упои.
Космосът мълчаливо се обръща.
Кой другия повече обожава –
този, който все се връща,
или този, който го позволява?
25.07.2019г.
гр.Сопот
автор: Събина Брайчева
photo taken by Pinterest