След като сама си измислих рецепта за хрупкави домашни бисквити, миналия месец, покрай тази статия на Боряна Илиева, ме осени гениланата идея да направя декорирани бисквити като допълнителен подарък за наближаващия първи рожден ден на моята племенница Натали. Другата част от моя подарък, беше едно туту, с което Натали се превърна в още по-голям разкош, доколкото това въобще е възможно. Но да се върнем на бисквитите. Бях много доволна от така осенилата ме идея и си представях как няколко дни преди рождения ден всеки ден ще си открадвам по час-два от работния ден(работя вкъщи), за да опека солидно количество бисквити, да ги украся и не на последно място да си направя една страхотна фотосесия с тях на дневна светлина. И понеже бях много доволна от тази идея, тя разбира се, претърпя тотален крах. По план трябваше да пътуваме на 8-ми декември сутринта, в събота. Естествено, няколко дни преди 8-ми сина ми се разболя. Това означаваше да пропусне яслата, и така аз нямах време за работа, камо ли за печене и декориране на сладки. Саботажа беше пълен, защото сина ми реши да пропуска и следобедния сън, и се наложи да готварствам по нощите. Наложи се да претупам украсата, та не се получи чак толкова красиво, но поне беше разнообразно. За фотосесия въобще не ми остана възможност и имам няколко доста трагични снимчици на светлината на лампата на терасата, правени посред нощ. Покрай цялата неразбория от пътуването на дълго растояние с малко дете(сестра ми и семейството й живеят в Кърджали, а аз и сина ми – в Сопот), и последвалото предпразнично приготвяне на две малки деца за парти, съвместно със сестра ми, изнервянето вече беше на таква степен, че въобще не ми пукаше за никакви провалени сладки. Обаче по-късната ми фотосесия с прелестната Натали, с фотограф сестра ми, беше най-прекрасния завършек на една не чак дотам добре планувана ситуация. 
Моля, разгледайте галерията.
