Ето че доживях петата годишнина на моя любим блог. Въпреки петилетката обаче, тази година публикацията по случай отбелязването й ще бъде по-кратка и ще бъде повече за блогърката, отколкото за блога. Не че не си обичам все така виртуалното местенце, но през последната година като че ли не успях да му обърна достатъчно внимание. Но все пак успях да прелея в него всичките съпътстващи ме емоции под формата на стихове.
През изминалата година успях да си купя телефон, какъвто искам, и с него успях да си направя отново може би около милион селфита.
Някои, от които, със сина ми.
Снимах и всичките си маникюрени подвизи.
След време успях да удавя телефона в банята, и въпреки че заместника му далеч не го докарва откъм снимки, това не ми пречеше да правя селфита. Или да снимам други хора. Като племенницата ми и сина ми, например.
Като казахме племенница – през миналата година успях да се сдобия с още една такава. На всичкото отгоре я кръстиха с едно от най, най-любимите ми имена – Любов.
Успях да посетя за първи път Гърция, или по-скоро остров Тасос.
И накрая, но далеч не на последно място по значение, успях да намеря човек, в който да се влюбя ужасно силно и безрезервно. Всъщност по-правилно е да кажа, че той ме намери
. И съм му безкрайно благодарна, че не се отказа от мен, когато аз дори не исках да дам шанс на нещата между нас, а те се оказват толкова хубави…
Разбира се, не можем и без малко статистика:
За пет години блога е бил посетен 335 142 пъти.
Посетителите са били най-често от България, САЩ, Великоритания, Германия и Испания.
Най-посещаваната публикация все още е Необичайни и интересни бебешки имена.
За пет години съм публикувала 1125 публикации.
Най-посещаван ден остава 6-ти декември, 2013-та година, с 1028 посетители за едно денонощие.
119 са феновете на блога в WordPress, 569 във Facebook и 58 в Twitter.
Традиционно завършвам публикацията за годишнината на блога с напомняне, че утре започва един от най-любимите ми месеци в годината и остава съвсем малко време до Хелоуин!
