Сънувам… Слънчеви лъчи…
Сънувам… Въздишки разпиляни…
И мрака как изгубено мълчи.
И вселени, в две ръце събрани.
Сънувам… Но не е безнадеждно.
И утрото вече не ми е враг.
И блянове недостижими не подреждам.
И вече дишам. Вече зная как.
Откакто ти до мен се нарисува,
небето с други краски засия.
И вече не боли като сънувам,
И искам да се будя след това,
защото знам до мен, че ще изгрееш.
И мрачната, обречена княгиня
научи се на светло да живее.
Само защото теб до мен те има.
20.08.2016г.
гр.Сопот
автор: Събина Брайчева
photo taken by Pinterest
На най-прекрасното слънце…❤
