Твоя… А ти дали така ме искаш,
докато се разпадам на хиляда,
и всичко друго губи смисъл?
А аз, до теб, изгубена и жадна,
се вливам из твоите очи.
Коя съм може би забравих.
А може би нарочно се изтрих,
да можеш пак да ме направиш,
да ме сглобиш от светлината,
която самичък ми донесе.
Обръщаш в мене всичко на обратно.
А тишината се превъща в песен…
05.08.2016г.
гр.Сопот
автор: Събина Брайчева
photo taken by Pinterest
