Не станах властелин на синевата,
а толкова пъти там се преродих,
някъде в лилавото на дъгата,
или сред капките в дъждовни дни.
Не станах принцеса на нощта,
а уж по кожата ми тя се нарисува,
и се кичих с всяка падаща звезда,
и с сърпа на луната потанцувах.
Не станах дъщеря на вятъра,
а уж целувах всички урагани,
по клони и комини с него скачах,
и всичко подредено разпилявах.
Не станах прозрачна и магична,
а все с стихиите живях,
и до безкрайност ги обичах.
Но с тях да се слея не успях.
И вечно там ще си остана,
някъде между земята и ефира.
Но днес знам, че туй съм желала –
все да се търся и да не се намирам.
11.08.2015г.
гр. Сопот
автор: Събина Брайчева
photo taken by Pinterest
