Предупреждение за спойлери, моля, който не е гледал епизода, да чете публикацията на своя отговорност!
Най-накрая дългоочаквания пети сезон на Живите мъртви започна. Много ми беше чудно дали ще успеят за пета, поредна година да стартират сериала на нужната висота. Отговора е категоричен – без никакво съмнение! Първия епизод беше изпълнен с толкова много екшън, емоции и обрати, че се съмнявам някой от феновете на сериала да е останал разочарован.
Интерес и неочакван за мен беше подходът да ни покажат какво всъщност е превърнало обитателите на Терминус в канибали. Никога не съм харесвала нещата да са само черно-бели и това, че се търси нюанса, дори при герои, които ще видим за малко и не би трябвало историята им да ни вълнува толкова, е похвално. Но все пак на фона на това откога гледаме нашите си герои, не можах да съжаля тези от Терминус за злощастния им край. Само ще спомена за тези от вас, които като мен го бяха проспали и го разбраха впоследствие – татуирания мъж, който Глен освободи и малко след това бе захапан от зомби, всъщност е един от тези, които са тероризирали Мери и компания, докато все още са били добри души. Другото изненадващо около Терминус е, че аз, а предполагам и други фенове, са мислили, че действието поне през половината сезон ще се развива там, а те всъщност разрешиха всичко за по-малко от един епизод.
Бруталните сцените в началото бяха доста стряскащи. Колкото и човек да знае какъв сериал гледа, скоростното размазване на черепите на четирима души с бухалка и последвалото прерязване на гърла е доста стряскащо за такива като мен, коти по принцип не гледат други сериали и филми от този жанр и са имали половин година почивка от кървища и зомбита. Но не се оплаквам. :)
Жестока Каръл! Смела, разсъдлива, решителна, колкото и да не съм фен на героинята, не можах да не й се зарадвам. Момента, в който победи Мери и пусна зомбитата при нея, беше доста триумфален. Много ме беше страх от реакцията на Рик като я види, но се радвам, че той реши да забрави и да я приеме обратно. А да не говорим, че се просълзих, когато се прегърнаха Даръл и Каръл.
Сцените около Тайрис като че ли бяха от малко по-скучноватите, още повече, че ми беше ясно, че това неможене да убива, ще трае от ден до пладне и ще се завърне с избухване. Което не значи, че не подскочих, когато онзи тип от Терминус сложи ръце около вратлето на Джудит и не изръкоплясках мислено, когато Тайрис разби вратата с гръм и трясък, и влезе обратно.
И ако прегръдката между Даръл и Каръл ме просълзи, събирането на Тайрис със Саша, и още повече на Рик и Карл с Джудит, буквално си ме разрева.
Юджийн, Ейбрахам и приятелката му засега не са ми чак толкова интересна част от сериала, но съм сигурна, че ще дойде момент, когато присъствието им ще е от голямо значение. Също ми е интересно как Тара ще се впише в групата.
Нямам търпение в някой от следващите епизоди да разбера какво се случва с Бет. И, разбира се, голямата изненада за мен – появата на Морган на финала, който явно преследваше някой и изглеждаше много по с всичкия си в сравнение с последния път, когато го видяхме.
