А как… Как те усещам, аз си знам.
Аз имам радар за тези, сложните,
проблемни, изгубени, без душа
и за обичане почти невъзможни.
И как… Твоето е от онези сърца,
чийто пулс почти не се усеща,
и твърде черна ви е нощта,
и сами сте си врагове насреща.
И губиш се нощем между завивките,
и между хилядите си кошмари.
И търсиш си причина да не те искам,
и искайки ме, ме отдалечаваш.
И аз съм черна. От тебе по-черна.
И не виждам тези, които спят спокойно.
И аз не дишам, припадам безверна,
но за нормалните. С себеподобни раждам се повторно.
Oбщо двамата и за половин душа не събираме,
но аз съм още паранормална на усещане.
Спи. Аз пазя каквото с теб имаме.
И малко е. Но аз ще го превърна в вечност.
31.01.2010г.
гр. Сан Фернандо
автор: ©Събина Брайчеа
photo: internet
