Този роман е един съвместен проект на LadyDiDi и на мен, Rois, и благодарение на WordPress.com можете да го следите на нейния, и на моя блог – didised.wordpress.com и jullianeford.wordpress.com. Решихме да обединим знайни и незнайни таланти и да се отдадем на творене. Самите ние още не знаем какво ще се случи по-нататък, и вероятно сме по-любопитни от всички да разберем. И ако си мислите, че подробно обмисляме какво и как да направи нашата героиня, не сте на прав път – просто едната от нас пише едно изречение, а следващата пише другото, съвсем независимо една от друга. Никой няма пълен контрол над историята, но така си ни харесва. А може случайно да ви хареса и на вас.
Продължение от Размисли на висок ток – Изненади, изненади (част 5)
Парти с неочакван край
Докато аз преравях всяка сергийка на пазара, не можех да не забележа толерантното отношение на Андрей към Миро, досегашния ми приятел винаги се беше отнасял резервирано към него. Двамата въодушевено разговаряха, а аз щастлива от този факт вече си представях някакви бъдещи моменти – тримата край басейна, на вечеря, на дискотека, на ски… момент! – ски не е в близкото бъдеще. Не исках да избързвам с новия Андрей, но това като че ли беше признак, че не ми се занимава със стария. Шопингът ме погълна отново и се наслаждавах на цветните туники, обувки с интересни десени и много пъстри плажни шапки. Забелязах, че Миро се занасяше с някакъв мулат назад, а Андрей бавно се присламчи до мен:
- И какво, издържах ли теста на Миро? – подсмихваше се той.
- Не знам за какъв тест говориш, но щом се заглежда по чужди мъже, явно не си негов тип – дяволито отговорих аз.
- О, това го разбрах, но одобри ли ме за теб?
- За мен?! Аз не се нуждая някой друг да ми одобрява приятелите.
Натъртих на “приятели”, за да спре да ме разпитва повече. Имаше ефект – Андрей млъкна и явно разочарован, вяло подмяташе нещата по щандовете, без да купува нищо. Но аз купувах за трима – неща за спомен, подаръчета за приятелки, за родителите ми, за колежките – само любимите, разбира се, за шефа – да се подмажа, че ми отпусна отпуска по никое време, и си намирах още много и безброй поводи да харча пари. Изведнъж някъде из тълпата ми се мерна познат силует. Поогледах се по-обстойно, но освен местни хора и Миро, никой друг не видях в тази посока. Коремът ми се сви от мисълта, че може би точно сега ми предстои съдбовният разговор със стария Андрей за нашето като че ли изчерпано настояще. Все още не мога да проумея какво го е накарало да дойде чак до тук?!
- Къде си изгуби обожателя? – попита ме на ухо настигналият ме Миро и чак сега забелязах, че новият Андрей вече не беше около мен и не го виждах по близките сергии.
- Идея си нямам, беше тук преди минута и си говорихме, но може и да се е обидил, защото го сложих в графа “Приятели”.
- Много си лоша! – засмя се Миро и погледна към мулата, с който говореше преди това. – Аз пък май си уредих среща тази вечер, нали няма да се сърдиш, ако те изоставя за час-два?
- Хмм, едва стъпил на острова и вече със среща… разбира се, че няма да ти се сърдя! Аз ще се крия в хотелската си стая явно.
- Внимавай, оглеждай се за Андрей.
- Не ми припомняй, че тотално ми се развали почивката.
Миро ме прегърна приятелски:
- Така било писано, тъкмо ще се разрешат от само себе си нещата. Но моля те, не си го изкарвай на банковата си сметка. Има ли сергия, от която да не си купила нещо?!
Огледах се, вдигнах рамена и казах кратко и ясно “Не”, при което с Миро заедно избухнахме в смях.
Седях на терасата в хотелската стая и гледах към отражението на залязващото слънце в басейна, докато се чудех дали да прекарам вечерта криейки се, или напук на всички Андреевци да изляза да се позабавлявам. В този момент видях, че по улицата в далечината се движи огромна тълпа от хора, чува се ритмична и жизнерадостна музика и всички танцуват – карнавал! Изобщо нямаше какво да се чудя повече, започнах да ровя за подходящи дрехи из багажа си, които да пригодя като костюм. Нещо цветно и ефирно ще свърши работа и една шапка за дегизировка също няма да е излишна. Облякох рокля с пайети, шапка с голяма периферия, отнякъде измъкнах някакъв разноцветен шал и след минути се омесвах с празнуващата тълпа. Щеше да е по-забавно, ако имах компания – ех, този Миро как се измъкна точно тази вечер! Не разбрах как и кога някаква екзотично изглеждаща млада жена ми беше бутнала шарен коктейл в ръката и ме подканяше да пия. Не ми трябваше втора подкана и се отдадох смело на коктейла, музиката, танците – лъчезарните и усмихнати лица на всички около мен нямаше как да повлияят по друг начин. Изведнъж като че ли ми се причу българска реч. Не, не, сигурно разтревоженото ми подсъзнание си прави шеги с мен! Но не си правеше, думите ставаха все по-отчетливи, но за мое успокоение, гласът беше женски. Симпатична брюнетка се приближаваше от към гърба ми – танцуваше лудо, въртеше се и правеше пируети постоянно, смееше се шумно и ентусиазирано обясняваше колко й харесва карнавала.
- Колко пъти съм ти казвала, че трябва да ми дойдеш на гости! – казваше на своя приятелка, която по-скоро се оглеждаше плахо из тълпата.
Хммм, две български момичета могат да бъдат перфектната ми компания за вечерта – да се представя ли? Една от тях, без да иска, се блъсна в мен, усмихна се и каза “Excuse me” и аз реших, че това е удобен момент и дяволито отвърнах:
- Няма нищо!
- Охооо, българка! – веднага се включи купонджийката. – Временно или постоянно?
- Временно, за съжаление. А вие май живеете тук?
- О, да, аз съм вече “местна”, тук съм от две години. А това е моята добра приятелка Катя, която пристигна днес на гости.
- Страхотно, не съм очаквала да срещна българи тук! – казах аз, но на ум си мислих, че прекалено много българи се завъртяха около мен на тази ваканция.
- Сама ли си? Ако нямаш планове за вечерта, идваш с нас! След карнавалното шествие има парти на плажа, ще е забавно!
Зарадвах се, че ме поканиха, най-накрая щях да мога да се откъсна от мъжете около себе си и да се позабавлявам, без да разсъждавам за някой от тях. Продължихме да се движим с карнавалното шествие като танцувахме, коментирахме на висок глас хората наоколо и смешните им облекла, кискахме се доволни – точно това ми липсваше предните дни! Тази, която живееше тук, се държеше доста по-освободено от другата, явно беше попила от местните хора. Определено беше парти момиче и това я правеше перфектната парти компания. Още преди аз да предложа, тя вече питаше в коя дискотека искаме да ни заведе. Доверихме се на нейния избор и минути по-късно вече си поръчвахме по питие на бара на “най-модерната дискотека на острова” според нашата приятелка. Тук определено имаше хора от цял свят, всички бяха млади и усмихнати. Точно като мен – по-усмихната не съм била от началото на цялото това приключение! Катя обаче повече се оглеждаше, отколкото да се усмихва и тогава чух приятелката й да казва:
- Стига, моля те, каква според теб е вероятността да отидете в една и съща дискотека, в един и същи ден? На острова все пак има доста места за забавление, трябваше да му поискаш координати.
- Чакате ли някой? – любопитната ми натура просто не се сдържа да попита.
- Не чака, а се надява. – усмихна се живеещата тук. – Запознала се е с някакъв българин в самолета насам и много го е харесала.
- Гери, престрани! Не съм го харесала…
- Хайде сега, познаваме се. – намигна Гери.
- Може пък да имаш късмет и да го срещнеш пак, аз така се запознах с един мъж в самолета и после се засякохме няколко пъти тук. – окуражително казах аз.
- Ехе, какви съвпадения! – Усмихна се Гери. – Да взема и аз да полетя, току-виж съм срещнала някой симпатичен Андрей или… Анита, как се казва този, с който ти си се запознала?
- Андрей! – почти извиках вперила поглед в тълпата.
Катя и Гери ме гледаха странно, а аз не знаех кое по-напред да направя – да им обясня за невероятното съвпадение или да бързам да се скрия, защото току-що бях мернала досегашното си гадже Андрей измежду хората. В същия миг Катя разцъфтя в усмивка и започна енергично да му маха с ръка, за да дойде в нашата посока. До момента никога не бях усещала сърцето си да бие толкова бързо, знаех, че срещата с него е неизбежна, но въобще не ми беше до това сега и набързо изимитирах, че без да искам поливам дрехата си с коктейла в ръката ми, за да имам предтекст да хукна към тоалетната.
Само че до кога трябваше да стоя в това дамско скривалище, а ако той реши да купонясва с тях?! Хвърлих им по един поглед, скрита зад вратата на тоалетната – познавах прекалено добре Андрей и можех да разбера дори само по движенията на тялото му, че той откровено сваля новата си познайница. Дали настроението му за флирт щеше да се изпари с моята поява? Играта на котка и мишка вече така или иначе ми беше писнала, и решително тръгнах към тях. Докато си проправях път през тълпата, някой от към гърба ми хвана ръката ми и рязко ме обърна в обратна посока. Обърнах се и видях този, който и предполагах – другия Андрей. Е, не, може ли такова съвпадение, толкова ли няма други дискотеки в града?!
- Нямаше нужда така да ме дърпаш. – леко студено му казах.
В този момент обаче ми хрумна гениална идея, смекчих изражението си и хващайки Андрей плътно под ръка се отправихме към групичката българи. Гери забеляза, че се връщам с кавалер и замаха енергично да отивам при тях. Чарът на Андрей тотално беше омагьосал Катя и тя беше цялата усмивка, а той беше във вихъра си без да подозира какво се случва зад гърба му. При едно врътване на главата обаче явно ме забеляза, погледът му се вкамени, а когато забеляза и мъжа до мен, забрави въобще, че е говорил с някого досега.
- Здравейте, забавлявате ли се? – съвсем невинно попитах аз. Стария Андрей се беше вкаменил, не можеше да каже и звук, а новият се учуди, че говоря на български и възкликна:
- Ха, Миро е дошъл с приятели!
- Даааа, виждам общи приятели дори. – иронично добавих аз.
- А ти какво правиш тук? – попита най-накрая моят досегашен приятел с толкова смразяващ тон, че всички се обърнаха учудено към мен.
- Купонясвам с приятел, не личи ли? А ТИ какво правиш тук?
- Нима ще започнеш да обвиняваш мен, след като първа си решила да идваш тук, без дори да ми го споменеш, да не говорим за приятелите, с които купонясваш? – каза той, хвърляйки презрителен поглед на съименника си.
- Ама… ама вие… познавате ли се? – стъписаната Катя гледаше ту мен, ту ухажора си и не можеше да разбере какво се случва. Андрей, до мен, имаше същия недоумяващ вид, а Гери любопитно хвърляше поглед ту към едната двойка, ту към другата.
- О, да, познаваме се много добре! – казахме в един глас и двамата. – Това е бившият ми приятел. – побързах да допълня с цел да раздразня напълно Андрей.
- Бившият?! – повдигна вежди насреща ми той. – От този момент нататък ли ми обявяваш, че късаме?
- Мислех, че стана ясно в мига, в който ти замина на “работна екскурзия” с онази… никаквица.
- Ама ти обвързан ли си? – Катя гледаше въпросително ухажора . – Нали ми каза, че нямаш приятелка!
Андрей я погледна и отговорът му заседна в гърлото, а аз побеснях още повече:
- Дойде да ме търсиш и междувременно все пак в самолета реши да свалиш друго момиче?!
- Не, разбира се, никого не съм свалял, тя ме заговори.
Катя го погледна изумена от отговора му, но бързо се окопити и плисна коктейла си в лицето му. След това избухна в плач и избяга в посока към изхода, крещейки най-цветущи епитети по адрес на доскорошния си ухажор. Андрей бършеше лицето си с една салфетка, Гери гледаше със зяпнала уста и после хукна след приятелката си, а другият Андрей, който все още ме държеше под ръка, най-сетне каза:
- А някой ще каже ли какво всъщност става?
- Аз ще ти кажа – хванал си под ръка гаджето ми! – изсъска бившият и замахна с юмрук към лицето на съперника си.
Той обаче умело се наведе, юмрукът не го уцели, бутна таблата на минаващата сервитъорка и към нас вече тичаше охраната на дискотеката, за да усмири ситуацията.
- Андрей, престани! – изкрещях аз.
Охраната дърпаше Андрей, който напираше да удари пак, и тогава новият ми приятел каза:
- Който каквото и да е направил, ненавиждам такива изпълнения, да се махаме от тук сега, а после ще си говорим. И аз не съм започнал нищо, пък ти ми казваш да спра!
Не разбрах веднага за какво говори в цялата тази лудница, но след това се сетих:
- Не говорех на теб, той също се казва Андрей.
- Смени един Андрей за друг, така ли?! – изкрещя буйстващият ми екс-приятел, докато силните момчета от охраната го влачеше към изхода.
Всичките ми притеснения и съмнения как и дали да скъсам с него се изпариха – тази му светлина беше нова за мен и със сигурност не исках да я виждам пак. Никога не съм си представяла, че трябва да отида на другия край на света, за да изясня със себе си какво се таи в душата и ума ми. Почувствах, че камък падна от сърцето ми и вече можех да спра да се чудя имам ли бъдеще с този мъж или не. Дойде време за нови подвизи и приключения, да поканя нови хора в живота си и отново да мога да се наслаждавам на свободата си, като започна веднага с още един коктейл и много танци!
Размахвах ръка на бара, за да си поръчам, единият Андрей беше изхвърлен навън, а другият цъкаше с език до мен:
- Как си търпяла такова гадже?
- Явно горещините тук променят едни и отварят очите на други. Досега не се е държал така неадекватно.
- И аз нямаше да съм особено доволен, ако разбера, че такава страхотна приятелка ме зарязва – каза Андрей, а аз не разбирах това комплимент ли е или нескопосан начин да ме сваля отново.
Усмихнах му се и в същото време се зачудих това ли е свободата, за която говорех преди малко?!
Очаквайте в продължението…
На сутринта се събудих от поредното тропане по вратата, съпроводено от главоболие, причинено, от няколкото коктейла, които бях изпила на предната, изпълнена с емоции вечер. Едвам си надигнах главата и безсилието победи – нека да си чукат.
- Отваряй, знам че си вътре! – беше закачливия глас на Миро.
Докато си помисля как може да е толкова ранобуден и последва ново чукане, придружено с “12 часа наобед е вече! Плажът ни чааааакаааа…”. Мразех да си проспивам половината ден, човек не всеки месец ходи на Карибите, за да си губи времето в сън.
