Често в различни блогове срещам постове, които са просто представяне на чужди произведения, било то книги, фотография, картини, дизайнерски решения и други подобни. На мен не ми се беше случвало да се впечатля чак дотолкова от нещо, че да пожелая да му отделя цял пост, при положение, че аз самата не съм специалист в дадената област. Но наскоро ми се случи. Разбира се, не съм открила топлата вода, не съм видяла нещо нечуто и незнайно, вероятно вече сте попадали на това, което представям. Но аз съвсем наскоро обърнах внимание на магията на синемаграфията. Не става въпрос за най-обикновени гифчета, скалъпени от някакви видео. Синемаграфията е по принцип неподвижна фотография, от която само малка част извършва повтарящи се движения, а останалата част от снимката остава неподвижна през цялото време. Никак не съм запозната с техниката за изработване на една синемаграфия, а и се съмнявам да имам нужната техника и софтуер, затова засега се задоволявам само с възхищението си от чуждите работи. Мислех в един общ пост да кача всички синемаграфии, които намирам във виртуалното пространство и които истински ми харесват, но един пост се оказа крайно недостатъчен. Ровейки се изтърсачките, установих, че работите, които ми харесват най-много, са на фотографите Джейми Бек и Кевин Бърк. Първият ми пост по темата е посветен изцяло на техните произведения, които харесвам най-много, а всичките им творби можете да разгледате на сайта им – Jamie Beck & Kevin Burk.
