А бяха сребърни мъглите ми,
запалени в откраднат миг…
Светулки, със дъги преплитани,
блестяха в моите очи…
И бях ефирна, и безпаметна…
Греховно виолетова вечерница…
От нощи абаносови подмамена,
удавена в коралови неверности…
А днес съм ръбове отсечени,
подредени азбучно цветове.
Но зная, че някой нов принц, с очи обречени,
във хаос бездиханен, пролетно ще ме отвлече.
05.03.2009г.
гр. Пловдив
автор: ©Събина Брайчева
photo: internet
