Взирам се в огъня ти, недоугаснал.
Още пазя твойте свещници,
мъждукащи летално и безвластно,
опожарили само недописани дневници.
По аурата бледа на свещта
топят се безвъзвратно епилептични силуети
на бясно затанцувала жена
пред мъж, забравил я сред многото усещания.
Днес знам, не е за мен твоят свят
и че не ме завлече в него трябва да съм благодарна.
Но всяка нощ светулки на прозореца крещят,
че търсят още огъня на недозапалената ни пожарност.
19.01.2008г.
гр. Пловдив
автор: ©Събина Брайчева
photo by Pinterest
