Не мога да си спомня точно на колко години съм била, може би 12-13, времето когато съм започвала да въздишам по разни мъже и да си имам любимци измежду известните. Филма беше “Граница”, помня че дори не ме оставиха да го догледам, защото се оказа крайно неподходящ за онази ми възраст. Не помня много от филма, той не ме впечатли особено. Но не можех да спра да мисля за един от актьорите. Това беше преди времето на интернет, в което е така лесно да откриеш информация за всичко и всички. Не бях видяла финалните надписи, не знаех как се казва, но колко пъти го сънувах след това, колко пъти си го представях… Бях може би на седмото небе, когато случайно в един вестник попаднах на статия озаглавена “Чочо смущава девичи сънища”. Разбрах цялото му име, разбрах, че е участвал във филма “Вчера”, разбрах на колко години е(да, много по-голям от мен, но това въобще не го направи по-малко привлекателен в очите ми), разбрах че е женен за Хилда Казасян. Изведнъж разбрах толкова много, бях толкова доволна. След това нямах търпение някога по някоя телевизия да дадат филма “Вчера”, това все още беше преди интернет и свободното теглене на филми. Излъчиха го след време, филма беше страхотен, но бях недоволна от малката роля на Чочо. За моя радост той започна да се появява в “Клуб НЛО” и можех да си го гледам всяка седмица. Започнах да го виждам и в други филми и сериали, оставах все по-очарована. Както писах и другаде, Чочо за мен е от онези хора, които по незнайни причини усещаш ужасно близки, когато ги гледаш на екран или сцена, въпреки че ни най-малко не ги познаваш. Може би таланта му е толкова голям, че чрез ролите му съм се докоснала по някакъв начин до душата му. А във всички интервюта той е така усмихнат, с такова чувства за хумор, че и аз се усмихвам винаги обратно, когато го гледам. Въпреки здравословните му порблеми преди време и пормяната във външния му вид, бях убедена, че всичко ще е наред, защото е човек, който трябва да е наоколо и ще изгубим много от липсата му. Ядосвах се напоследък, че нямам време да догледам сериала “Под прикритие”, където той получи роля. Не знам дали някога ще догледам сериала. Не знам дали някога ще гледам пак “Вчера”. Така, както вече не мога да гледам филмите на Хийт Леджър, без да изпадна в депресия.
Сбогом, Чочо. Знам, че смъртта е просто преход, не е край и съм убедена, че някога, някъде там, дори ще имам по-близък допир до душата ти. Но тук, сега, в този живот и на земята, ще ни липсваш ужасно много. Но съм благодарна за всички прекрасни вълнения, които си ми донесъл. Ще се срещнем някъде отвъд.
